• юни
    2

    Днес е 2-ри юни. Да си спомним за Христо Ботев, българския национален герой, революционер, поет и публицист. На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

    ХАДЖИ ДИМИТЪР

    Жив е той, жив е! Там на Балкана,

    потънал в кърви лежи и пъшка

    юнак с дълбока на гърди рана,

    юнак във младост и в сила мъжка.

    На една страна захвърлил пушка,

    на друга сабля на две строшена;

    очи темнеят, глава се люшка,

    уста проклинат цяла вселена!

    Лежи юнакът, а на небето

    слънцето спряно сърдито пече;

    жътварка пее нейде в полето,

    и кръвта още по–силно тече!

    Жътва е сега… Пейте, робини,

    тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

    в таз робска земя! Ще да загине

    и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

    Тоз, който падне в бой за свобода,

    той не умира: него жалеят

    земя и небе, звяр и природа

    и певци песни за него пеят…

    Денем му сянка пази орлица,

    и вълк му кротко раната ближи;

    над него сокол, юнашка птица,

    и тя се за брат, за юнак грижи!

    Настане вечер – месец изгрее,

    звезди обсипят сводът небесен;

    гора зашуми, вятър повее, –

    Балканът пее хайдушка песен!

    И самодиви в бяла премена,

    чудни, прекрасни, песен поемнат, –

    тихо нагазят трева зелена

    и при юнакът дойдат, та седнат.

    Една му с билки раната върже,

    друга го пръсне с вода студена,

    третя го в уста целуне бърже, –

    и той я гледа, – мила, зесмена!

    „Кажи ми, сестро де – Караджата?

    Де е и мойта вярна дружина?

    Кажи ми, пък ми вземи душата, –

    аз искам, сестро, тук да загина!“

    И плеснат с ръце, па се прегърнат,

    и с песни хвръкнат те в небесата, –

    летят и пеят, дорде осъмнат,

    и търсят духът на Караджата…

    Но съмна вече! И на Балкана

    юнакът лежи, кръвта му тече, –

    вълкът му ближе лютата рана,

    и слънцето пак пече ли – пече!

    Творбата е печатана за първи път във в. „Независимост“, 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в „Песни и стихотворения“.

    www.hristobotev.com
    www.hristo-botev.blogspot.com

    Ако публикацията Ви е харесала, можете да гласувате с помощта на този бутон. Благодаря Ви.


    [JP-Facebook-Like]

    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: +2 (from 2 votes)
    Няма коментари
  • юни
    5

    Чета отдавна блога на Иван Бедров. Онзи ден попаднах ето на тази публикация. Вероятно доста хора четат този блог, ако съдя по големия брой коментари. Прочетох всякакви мнения, повечето в защита на традицията. Не зная всъщност откъде води началото си тази традиция, но лично за мен втори юни винаги е бил един по-различен ден. Ден, в който поне за 2 минути си спомняме за един от хората, дали живота си за България. За да я има и днес. И точно заради това смятам, че тази традиция трябва да продължи. Още повече, че тези сирени се пускат не само в памет на Христо Ботев, а за да се почете паметта на всички загинали за свободата на България. И никак не ме интересува, че традицията я е имало и през онези тоталитарни времена. В някои от коментарите прочетох, че това било някаква азиатщина. Както и да е. Нека сирените продължат да ни напомнят за големия поет и революционер Христо Ботев.

    Ако публикацията Ви е харесала и искате и други хора да я прочетат, можете да я добавите в http://svejo.net с помощта на този бутон. Благодаря Ви.


    [JP-Facebook-Like]

    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: +2 (from 2 votes)
    Няма коментари
  • юни
    1

    Днес е 2-ри юни.Нека си спомним за големия български поет и революционер Христо Ботев.

    На прощаване в 1868 г.

    Не плачи, майко, не тъжи,
    че станах ази хайдутин,
    хайдутин, майко, бунтовник,
    та тебе клета оставих
    за първо чедо да жалиш!
    Но кълни, майко, проклинай
    таз турска черна прокуда,
    дето нас млади пропъди
    по тази тежка чужбина –
    да ходим да се скитаме
    немили, клети, недраги!
    Аз зная, майко, мил съм ти,
    че може млад да загина,
    ах, утре като премина
    през тиха бяла Дунава!
    Но кажи какво да правя,
    кат си ме, майко, родила
    със сърце мъжко, юнашко,
    та сърце, майко, не трае
    да гледа турчин, че бесней
    над бащино ми огнище:
    там, дето аз съм пораснал
    и първо мляко засукал,
    там, дето либе хубаво
    черни си очи вдигнеше
    и с онази тиха усмивка
    в скръбно ги сърце впиеше,
    там дето баща и братя
    черни чернеят за мене!…
    Ах, мале – майко юнашка!
    Прости ме и веч прощавай!
    Аз вече пушка нарамих
    и на глас тичам народен
    срещу врагът си безверни.
    Там аз за мило, за драго,
    за теб, за баща, за братя,
    за него ще се заловя,
    пък… каквото сабя покаже
    и честта, майко, юнашка!
    А ти, ‘га чуеш, майнольо,
    че куршум пропей над село
    и момци вече наскачат,
    ти излез, майко – питай ги,
    де ти е чедо остало?
    Ако ти кажат, че азе
    паднал съм с куршум пронизан,
    и тогаз, майко, не плачи,
    нито пък слушай хората,
    дето ще кажат за мене
    „Нехранимайка излезе“, –
    но иди, майко, у дома
    и с сърце сичко разкажи
    на мойте братя невръстни,
    да помнят и те да знаят,
    че и те брат са имали,
    но брат им падна, загина,
    затуй, че клетник не трая
    пред турци глава да скланя,
    сюрмашко тегло да гледа!
    Кажи им, майко, да помнят,
    да помнят, мене да търсят:
    бяло ми месо по скали,
    по скали и по орляци,
    черни ми кърви в земята,
    земята, майко, черната!
    Дано ми найдат пушката,
    пушката, майко, сабята,
    и дето срещнат душманин
    със куршум да го поздравят,
    а пък със сабя помилват…
    Ако ли, майко, не можеш
    от милост и туй да сториш,
    то ‘га се сберат момите
    пред нази, майко, на хоро
    и дойдат мойте връстници
    и скръбно либе с другарки,
    ти излез, майко, послушай
    със мойте братя невръстни
    моята песен юнашка –
    защо и как съм загинал
    и какви думи издумал
    пред смъртта си и пред дружина…
    Тъжно щеш, майко, да гледаш
    и на туй хоро весело,
    и като срещнеш погледът
    на мойто либе хубаво,
    дълбоко ще ми въздъхнат
    две сърца мили за мене –
    нейното, майко, и твойто!
    И две щат сълзи да капнат
    на стари гърди и млади…
    Но туй щат братя да видят
    и кога, майко, пораснат,
    като брата си ще станат –
    силно да любят и мразят…
    Ако ли, мале, майноле,
    жив и здрав стигна до село,
    жив и здрав с байряк във ръка,
    под байряк лични юнаци,
    напети в дрехи войнишки,
    с левове златни на чело,
    с иглянки пушки на рамо
    и с саби-змии на кръстът,
    о, тогаз, майко юнашка!
    О, либе мило, хубаво!
    Берете цветя в градина,
    късайте бръшлян и здравец,
    плетете венци и китки
    да кичим глави и пушки!
    И тогаз с венец и китка
    ти, майко, ела при мене,
    ела ме, майко прегърни
    и в красно чело целуни –
    красно, с две думи заветни:
    свобода и смърт юнашка!
    А аз ще либе прегърна
    с кървава ръка през рамо,
    да чуй то сърце юнашко,
    как тупа сърце, играе;
    плачът му да спра с целувка,
    сълзи му с уста да глътна…
    Пък тогаз… майко, прощавай!
    Ти, либе, не ме забравяй!
    Дружина тръгва, отива,
    пътят е страшен, но славен:
    аз може млад да загина…
    Но… стига ми тая награда –
    да каже нявга народът:
    умря сиромах за правда,
    за правда и за свобода…

    Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г.

    www.hristobotev.com
    www.hristo-botev.blogspot.com

    Ако публикацията Ви е харесала и искате и други хора да я прочетат,можете да я добавите в http://svejo.net с помощта на този бутон.Благодаря Ви.


    [JP-Facebook-Like]

    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: 7.0/10 (3 votes cast)
    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: -1 (from 1 vote)
    Няма коментари

Категории

Архив

Последни коментари

  • Валери: Хе… гледаш „нормативни документи“ на сайта на МВР?!? Че те там са отдавна и безнадеждно...
  • nina: стана… много много много благодаря.. чудесна и полезна информация
  • joro711: Здравейте. Трябва да си направите нова APN връзка с настройките за Боб.
  • nina: здравейте, направих го – много бърз и лек, не забива… но се появи проблем, аз съм към боб и вече не...
  • joro711: Да опитаме тук – http://www.android-b g.eu/forum