И за да не каже пак нещо неуместно, тя отново го целуна по бузата и тръгна към вратата. Той продължаваше да гледа огъня и Мария деликатно го помоли да дойде да й отвори.
Ралф стана и тя му обясни, че й е приятно да го гледа как наблюдава огъня, но бразилците вярват в следното суеверие: когато са на гости за пръв път у някого, не бива самите те да отварят вратата на тръгване, защото, ако го сторят, никога повече няма да се върнат в този дом.
- А аз искам да се върна.
- Въпреки че не си съблякохме дрехите и аз не те обладах, дори не те докоснах, ние се любихме.
Тя се засмя. Той й предложи да я закара в къщи, но Мария отказа.
- Ще дойда утре в „Копакабана“.
- Не го прави! Изчакай една седмица. Научих, че най-трудно е да чакаш, и искам да свикна с това; да знам, че си с мен дори когато не си до мен.

Из „Единадесет минути“ на Паулу Коелю

Popularity: 47% [?]