Чета отдавна блога на Иван Бедров. Онзи ден попаднах ето на тази публикация. Вероятно доста хора четат този блог, ако съдя по големия брой коментари. Прочетох всякакви мнения, повечето в защита на традицията. Не зная всъщност откъде води началото си тази традиция, но лично за мен втори юни винаги е бил един по-различен ден. Ден, в който поне за 2 минути си спомняме за един от хората, дали живота си за България. За да я има и днес. И точно заради това смятам, че тази традиция трябва да продължи. Още повече, че тези сирени се пускат не само в памет на Христо Ботев, а за да се почете паметта на всички загинали за свободата на България. И никак не ме интересува, че традицията я е имало и през онези тоталитарни времена. В някои от коментарите прочетох, че това било някаква азиатщина. Както и да е. Нека сирените продължат да ни напомнят за големия поет и революционер Христо Ботев.

Ако публикацията Ви е харесала и искате и други хора да я прочетат, можете да я добавите в http://svejo.net с помощта на този бутон. Благодаря Ви.

[JP-Facebook-Like]